"До моето първо либе"
• Written by RazorV
RazorV's Notes
"До моето първо либе"
Не отричай,че не съм бил до теб ,
дори,когато ме остави в тежък за мен,момент ,
не мога,да те докосна,но винаги ще те помня ,
боли само като си спомня,спомня ,
Усмивката ти е като горчив спомен ,
може да те няма,но винаги си до мен ,
изгубих всичко,защото бе всичко за мен ,
опитах да те прегърна,но ти се обърна,обърна.
Не ме разбирай,погрешно ,
не си мисли,че я мразя ,
не точно,но ме боли безутешно ,
болежката в гърдите ми,не се понася ,
чрез този рап,може бе ще ,
ще олекне,моето сърце ,
какво,друго обаче да направя ,
като болката лека,по лека ме умъртвява ,
не ме вини ако не виждах светлина ,
дори на края на тунела,не исках да живея,да но ,
но,трябваше да се заровя,в нещо което умея ,
нещо,което да ме разсея ,
от мисълта ми за нея ,
не исках съдбата да ни разделя ,
но,тя ни събра и отдели ,
колко иронично,че името ти ,
се римува с последните две думи ,
няма да кажа името ти,дори ,
да бяха,единственните думи ,
които устата ми да може,да изговори ,
дори,инициалите ти ,
да бяха в погледа ми ,
щях да затворя и двете си очи ,
вслуша ли,се в римите ми ? ,
Стичат се като сълэите ми ,
когато се разпадах на 4 юли ,
живота е тежък ,
затова,тежат и тези думи ,
труден е,но пък ,
но,пък ако те пребори ,
ще ходиш,но не и като те води ,
като в предишния рап,ще го кажа пак ,
дриблирай,но да е с топка,никога не губи насока !
Не отричай,че не съм бил до теб ,
дори,когато ме остави в тежък за мен,момент ,
не мога,да те докосна,но винаги ще те помня ,
боли само като си спомня,спомня ,
Усмивката ти е като горчив спомен ,
може да те няма,но винаги си до мен ,
изгубих всичко,защото бе всичко за мен ,
опитах да те прегърна,но ти се обърна,обърна.
Не ме разбирай,погрешно ,
не си мисли,че искам,да я нараня ,
колкото и да ми е лесно ,
дори грешките й да споменя ,
не искам с думи да отмъщавам ,
ей,просто някои път се натъжавам ,
че,търпението не й бе сила ,
не искам да звуча,че съжалявам ,
просто,тя ми бе моя източник на сила ,
заради нея да не се предавам ,
но,тя ме постави пред дилема ,
умиращият ми баща или нея ,
умиращата ни връзка или
избора да ми е в моята предгръдка ,
когато,не можеше да диша от страх ,
когато бе 40 кила и бе плах ,
иде ми да заплача докато пиша ,
как за нея да мисля ,
като баща ми се срива ,
как да бъда до теб ,
когато,той се разплака пред мен ,
всеки ден,умираха хора около нас ,
но знаех,че няма да дойде неговия час ,
затова не се виня ,
че,тя ме остави ,
разбирам я дори ,
като ме остави ,
просто се надявам,да не ме забрави ,
да си спомни за времето ни ,
когато,не мислехме че ,
съдбата ще се ,
окаже даваща,но без ръце ,
ей,заеми ми ухото ти,за момент ,
още не е свършил този куплет ,
да на теб говоря ,
причината,за която си давам зора ,
да пиша дори като минава ,
два и половина,въпреки никога да ,
не чуеш тази рима ,
въпреки,че те уважавам ,
ще ти говоря на ти и точка ,
въпреки,че не съжалявам ,
ще звуча,сякаш ти искам прошка ,
но,не помниш ли когато ,
когато,те прегърнах,в края на ,
онова съдбовно лято ,
няколко дни по-късно,успя ,
да разбереш,че любовта ти ,
е споделена и мисля ,
че,щеше да спреш бъдещето ти ,
"Аз" от изборът му тогава ,
но,понякога така става ,
че,наранения е ранен от този ,
от,които най-малко очаква ,
вече като го казах,искам и ,
да кажа,съжалявам и на ,
момичето с име римуващо се ,
със последната дума на ,
моята мисъл,коята ми казва ,
"Защо,трябваше да я правиш жертва ,
за нещо,за което нямаше грешка ? " ,
Hо,да се върна към теб отново ,
към спомените,които искам наново ,
да те настигнат за момент ,
сякаш шептя,приведен до теб ,
но,не забрявай как те карах ,
да се чувстваш,дори да не бях ,
до теб,как за 10 дена се опитах ,
да те спечеля и го постигнах ,
макар,че не ми достигнаха пари ,
видях,че жестта ми оцени ,
помниш ли,първия месец или ,
пък розата на вратата ти ,
или пък кутията с бонбони ,
или пък като се топлехме във входа ,
и онзи човек,дойде и ни изгони ,
как,прегърнати,гледахме небесвода ,
и си планувахме живота,и ,
дори,не мислехме,че ще ни раздели ,
помниш ли,ни танците ни ? ,
под лунните лъчи,наслаждавайки ,
се един на друг,но винаги ,
тези спомени,остават пренебрегнати.
Не отричай,че не съм бил до теб ,
дори,когато ме остави в тежък за мен,момент ,
не мога,да те докосна,но винаги ще те помня ,
боли само като си спомня,спомня ,
Усмивката ти е като горчив спомен ,
може да те няма,но винаги си до мен ,
изгубих всичко,защото бе всичко за мен ,
опитах да те прегърна,но ти се обърна,обърна.
Feedback & Comments
About the Artist
RazorV
Member since March 10 2014